автор: Albatros

... все по-навътре в същността на зверски млъкналия камък
дълбая с тъпите длета – и не хвърчат искри и пламък,
плющят над моя черен хляб цял ден сахарските самуми,
каторжник, мъкна – сам и слаб, неизговорените думи,
нали на Тихата вода съм син – и Времето е мое! –
пресичам мергелни бърда, нахълтвам в урви и усое,

в мен всяка капка е море, крещя в мълчания – молитви,
не може никой да ме спре – и по-добре да не опитва,
не ме е виждал даже Бог да лазя! – и на гръб не падам,
по-тих дори от звяр пред скок, аз дебна смислите в засада,
разкъсал страшната юзда, навътре в камъка дълбая –
аз – син на Тихата вода, тунели къртя към Безкрая.