автор: ivliter

Изгорях от безсъние.
С възпалени очи
пак посрещам зората.
И виждам как слънцето още от рано
отново разпъва
на своя триножник
на утрото тишината.
За мене ли вятърът флейта надува
спуснал се от планината?
Той ли съня ми отвя надалече
и го прибра в караваната шумна
на своите вятърни страсти
или го изпрати по чехли да скита
далече от тука
мен да не срещне?
Какво от това, тъкмо духът на съня
не ще ме разсее
в пространството бледо
на своята крехка вселена.
Но аз все пак знам,
че някога неизбежно пак ще се срещнем…