автор: ole72

Морето е памет
и слънчева сила,
соленият пламък
сърцето залива.

Когато се врича,
гори като огън
и друго обичане -
не искам, не мога.

Вълните ме топлят
в най-лютата зима,
дори да съм вопъл,
в морето ме има.

В морето се връщам,
сърцето си крия,
в шумящата къща
нов смях ще ушия.

И морската песен
е азбука нова,
в която ще срещна
любящото слово.