автор: secret_rose

Така безмълвно се изписват дните
по вехтите скрижали на живота.
Припомням си понякога очите ти -
безумства от измислени голготи.
Или търкулвам в утрото на мрака
пореден срез от спомен и поверие
и стъпвам смело зад онези прагове,
източени от минали доверия.
А виж навън - кристална е дъгата.
Едва се диша от небесно бяло.
И толкова е тиха самотата ми,
в която никога не си валял.