Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 445
ХуЛитери: 2
Всичко: 447

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: Mitko19

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2021 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаФрагменти от сегашното минало
раздел: Други ...
автор: anaangelova

Ритъмът на музиката заглушаваше ударите на камшика по тялото. То охкаше, гърчеше се-неумолимо, упорито, настойчиво- и хленчеше за пощада.
Ударите караха тялото на девойката да се огъва, а извивките отмерваха болката от невъзможното бягство.
Историята е кратка като живота. Момичето просто искаше да отиде до едно нощно заведение, да се забавлява с приятели, да танцува лудо. Не усети кога нечии длани обгърнаха нежното кръстче, за да приспят жизнеността за миг.
Камерата в затвореното пространство заснемаше викът на действителността, но държеше будна жестокостта на човечеството. Успяваше ли ритъмът на песента да заглуши неистовото усилие за покой?Душата на тялото стенеше и се молеше като в христиански храм. Устните, сълзите, раните презираха гледащия, камерата, мъчителя.Издаваха тиха присъда.Раздираха мокрите стени, подът с мръсна постелка, шумът от камшика.Стенанията потопяваха този свят в мъглата на безвремието. Един свят-жесток, нечовечен. С примеси от сива кал, с миризма на гниещи добродетели, с липса на точни правила или нужда от избор.
Устните шептеха:Не!Сълзите се сливаха с кръвта.Седящият даде знак. Ударите върнаха тишината на мрака, а тялото на момичето продължаваше да лежи върху плата с червена кръв.Диханието бе спряло за фина почивка. Ритъмът зовеше смъртта. Тя помогна тленното да отиде към Рая, където щастието не е мираж, то е постижимо и реално.Възмездието очакваше тримата мъже след броени дни.
Болката спира, когато повярваме, че мъката не е единична, а общочовешка, универсална субстанция. Вярата намира пристан, ако думите съпричастност и хуманизъм не са отживели архаизми.
Ако ще има болка, вик, стенание, танци, сълзи, мъка, нека да има справедливост чрез любовта на твореца-човекът-Бог!Прощавайте на своите близки по-често, те го заслужават, когато са с добра душа...


Публикувано от anonimapokrifoff на 16.01.2019 @ 09:57:28 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   anaangelova

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

01.08.2021 год. / 00:36:43 часа

добави твой текст
"Фрагменти от сегашното минало" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Фрагменти от сегашното минало
от mariq-desislava на 18.01.2019 @ 18:14:35
(Профил | Изпрати бележка)
Не си изплитай дреха, защото всеки път, когато я облечеш, ще плачеш заедно с мен.
Трудна тематика си избрала.{}


Re: Фрагменти от сегашното минало
от anaangelova на 20.01.2019 @ 01:11:53
(Профил | Изпрати бележка)
Да, избрах малко трудна тематика! Благодаря ти за думите!

]