автор: Angelche

„Студено…студено ми е“. Доближи длани до устните си, дъхът му- бяла пара, се заскрежи по миглите. Потърси гуглата на якето, а ръката му увисна в празното пространство. Огледа се. Без яке! По пижама и домашни чехли!
„Какво става! Какво за Бога става?!“ Стои на тротоара! По сред зима! По пижама! Какво се случваше, какво се случва… Няма жива душа, а той не спира да трепери. Виждаше как студът блести на кристали из въздуха и се впива в тялото му. Спирка! Намира се на спирка! Приличаше на всички останали, олющена и с оставени по нея знаци на взели себе си за художници и писатели умници. А му беше адски студено… Видя закачена табела- „Спирка Любов“ и разписание- „Винаги пристига точно на време“
Може би сънуваше. Ощипа се и извика, измръзналото тяло отговори със страшна болка. Улицата беше пуста, не знаеше къде се намира…оставаше му само да чака. Дано по- скоро да дойде този автобус! Усещаше краката си измръзнали, сякаш беше стъпил в ледена локва. В далечината видя светлината на приближаващи се фарове. Най- после! Надяваше се вътре да е топло. Ще попита пътниците къде се намира. Странно, не се виждаше шофьор, сякаш беше автобус - фантом. Вече беше до спирката. При отварянето си вратата изпуфтя, не искаше да погълне част от студа на вън.
Побърза да се качи. Наистина никой не седеше зад волана, но пък беше топло. Нямаше хора, нямаше никой! Само на последните седалки някой се беше свил и трепереше. Плахо приближи, не знаеше какво да очаква, всичко изглеждаше толкова объркващо и странно!
Когато стигна дъното на автобуса, видя момиче, легнало…свило се и зъзнещо. Беше по пижама! По пижама и пантофи! Също като него! Отвори уста да попита къде се намира, когато тя тихо проплака:
- Студено ми се….
- Но тук е топло, нали?
- Да, но ми се студено…много… Моля те, стопли ме…
Огледа се, не знаеше какво да прави.
- Моля те…
- Добре, добре…сега…
Опита се да легне до нея. Малко трудно, но успя. Прегърна я и тихо ѝ зашепна:
- Ще се стоплиш…спокойно…ще се стоплиш…
Усети приятна топлина да се разлива по тялото му, беше непознато приятно чувство…и се събуди, в леглото си, на топло. И да – по пижама! Какъв сън! Поне го нямаше студът, а колко беше приятна топлина, която усети докато прегръщаше измръзналото момиче… Тази топлина осезаемо се промъкна в тялото му, в мислите, в сърцето.
……………………………………..
Дните се нижеха, постепенно забрави за големия студ и нежната топлина. Ходеше на работа, прибираше се. Често се налагаше да пътува служебно. Така беше и днес. Служителя в кантората, от която си тръгна му обясни от къде да си хване автобус. Стигна до спирката. Нямаше други чакащи, улицата беше пуста. Беше студено, беше му студено. Въздухът замръзваше на ситни кристали. Видя надпис- „Спирка Любов“. Ооооо не! Пак ли! Вдигна гуглата на якето си да се предпази от студа. Е, поне не беше по пижама. Отдъхна си. Бялото облаче от устата му, се превърна в скреж и залепна по миглите. Ето го и автобуса, видя го от далеко, автобуса- фантом. Помисли си: „Пристига точно на време“, ама че смешка! Този път имаше някой зад волана. „Какво си се ошашавил! Я се стегни! Това е просто един автобус!“ Вратата изпуфтя и изпусна топло облаче. Нямаше пътници, само в дъното на автобуса седеше едно премръзнало момиче.
- Студено ми е….
- Да, студено е, но тук е топло…иииии… не си по пижама…
- Знам, ти също не си, но ми е студено…
Вече знаеше, седна до нея, леко я прегърна. Тя се гушна на рамото му. Усети топлина, онази същата топлина, която блажено изпълни цялото му тяло.
- Чаках те!- каза тя без да го погледне, завряла глава на рамото му. – Чаках те! Всеки ден пътувам с този автобус и знаех, че все някога ще се качиш!