 |  Домът на загубените сърца...
Няма го слънцето в лятната градина.
Каничката за чай зее празна,
чашите се търкалят пукнати,
по пейките трепка тишина
(и онзи упорит звън
откъм дъното на коридора).
Няма тайни, забравени в скрина,
няма ваза с цветя на масата,
прозорците са евтини имитации,
като сутрешния вестник на прага,
като писмата от далечни страни.
Има само призраци под леглото,
непотребни вещи,
които тъпча по цяла нощ в продънения си куфар
с избледнели картички
от приказни брегове.
Домът на загубените сърца...
Цяла сутрин не мога да събера багажа си.
Да събера мислите си, дрехите...
Събирам само смелост
да отворя гардероба,
да се бия за тях
с хриптящите бледи скелети.
Няма път за бягство -
трудно е да отпътуваш,
когато вратите са запечатани,
стълбите се извъртат,
тръбите капят по оголените жици,
коридорът плува в мрак,
механизмът на гаража е заял,
не откривам билетите,
ключовете,
портфейла,
телефона,
картите,
не откривам дори
доказателство за
самоличността си,
свидетелство
за сърце.
Само онзи неспирен звън...
откъм дъното на коридора.
Цяла сутрин
звънецът на входната врата
вие.
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Сърцевиене" | Вход | 8 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Сърцевиене
от Markoni55 на 30.07.2019 @ 15:40:31
(Профил | Изпрати бележка) | | Влязох във филм, към който не искам да се върна... |
]
RE: Сърцевиене
от kameja на 11.03.2019 @ 20:50:44
(Профил | Изпрати бележка) | | Изгубеното сърце се е вкопчило в спомените си, навън го чака нещо ново, а къде са му силите да отвори вратата, дано ги събере и да тръгне навън, дори и без билети и кредитни карти, без нищо отпреди. |
RE: Сърцевиене
от elsion (negesta@gmail.com) на 18.03.2019 @ 19:28:39
(Профил | Изпрати бележка) | | Да тръгне, ама като е агорафобично. И поспаливо :) |
]
Re: Сърцевиене
от tearfly на 12.01.2019 @ 10:11:00
(Профил | Изпрати бележка) | Знаеш ли, Елс, прочитайки те, се сетих за един филм на братя Коен „Човекът, който не беше там”; истински шедьовър, според мен. Били Боб Торнтън – неповторим в играта си.
Та, какво исках да кажа: прочита на текста ти ми внуши онази вселенска самота и отсъствие от реалното, онзи процеп от времето, който може да обитава само един човек, заседнал в мислите си, който е трудно да бъде намерен дори и от себе си. И онзи спасителен звън, който всъщност няма как да го направи (да спаси)… няма как… и няма кой да събуди лирическия герой...
|
Re: Сърцевиене
от elsion (negesta@gmail.com) на 12.01.2019 @ 16:07:03
(Профил | Изпрати бележка) | Много ме зарадва, Тиър. Изключително точно описание даваш, с твои думи... на онова, което... на онова състояние, което трудно се предава иначе; не съм гледала този филм и си го отбелязвам веднагически :)
Отсъствие от реалното... да; но кое наричаме реално? Особено след сблъсъка с осъзнатия сън - всички признаци за реалност изглеждат ненадеждни... когато си изпитал и друга реалност.
Благодаря за този коментар :) |
]
Re: Сърцевиене
от libra на 06.01.2019 @ 18:32:46
(Профил | Изпрати бележка) | играла съм подобен куест, ако лирическата не се справя може да ползва strategy guides и ще си намери билетите, телефона, картите, за да мине нивото :)
ей това ми го изпратиха на мен за празниците, според мен ще подхожда и на твоето стихотворение:
https://www.youtube.com/watch?v=18mHMEqYEF8
:) |
Re: Сърцевиене
от elsion (negesta@gmail.com) на 09.01.2019 @ 15:21:56
(Профил | Изпрати бележка) | ... разконспирира ме :)
Много уважавам room escape жанра, особено с по-заплетените сюжети, главоблъсканици в стил codebreaker, а ако се събуждам и с липсваща памет - супер ;)
Уцели и с изпълнителката. Напомни ми за това :) https://www.youtube.com/watch?v=PsSrydYozSY |
]
Re: Сърцевиене
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 06.01.2019 @ 14:00:25
(Профил | Изпрати бележка) | Хоросанът слепващ бледосивите тухли на дните ни, всъщност е изграден от нощните мятания на сърцето. От ония дебнещо захилени кошмарни самоизяждания, дето са на един вълчи косъм от възможността да ги видим, но си остават незрими за толкова неусъвършенстваните ни сетива и толкова злокобни за разголените ни същности. Няма куфар и подземие, в което да ги скрием, да ги закопаем, да ги забравим. Те остават и вият, между неспокойните първи, втори и трети петли. Хапят и скубят сомнамбулите на любовта и надеждата ни, отнемат им слънцето на споделянето и смехът, чистия смях на безгрижието, които евентуално съществуват. Някъде. За някого. За другите.
Не отивай към вратата, Елс. Не отваряй! Гостът ти има маймунски лапи вместо ръце... |
]
RE: Сърцевиене
от daro на 04.01.2019 @ 20:10:04
(Профил | Изпрати бележка) | Чета притихнал и попивам,
стих подир стих.
И ми се върти едничка мисъл,
и ми се вие
и ми се вие...
И ми се вие сърцето.
Ето - припадна!
След миг се изправя.
После го гледам -
слиза по стълбите,
отваря вратата,
излиза
и сяда в колата.
Мразовито е.
Мотор и 200 коня го топлят.
Съблича се
и спуска ризата по стъклото.
Пръст, копче и радио Хоризонт.
След полунощ е.
Заслушано в гласа на Кармен Манукян,
то поема Кислород...
повече кислород
от Кръстьо Раленков,
"с посвоему гладно сърце.
За сърцето. И другите дреболии."
...
П.П. Елси, без майтап - ако искаш да го чуеш - тази вечер наживо, след 24.00ч по Нощен хоризонт, ще представи стихосбирката си "КИСЛОРОД"
За много години! :)
(((О))) |
RE: Сърцевиене
от elsion (negesta@gmail.com) на 06.01.2019 @ 09:13:25
(Профил | Изпрати бележка) | За много и хубави години, Дар!
Благодаря ти за това стихотворение :) |
]
RE: Сърцевиене
от mariq-desislava на 04.01.2019 @ 19:45:46
(Профил | Изпрати бележка) | | Огън, следвай ме с всички непонятни обещания, дотъркаляй куфарите до вчерашния ден и кажи, че ме е имало.:) Доказателство за живот е това сърдечно виене, както и за обреченост всъщност.{} |
RE: Сърцевиене
от elsion (negesta@gmail.com) на 06.01.2019 @ 09:18:52
(Профил | Изпрати бележка) | О, куфарите от вчерашния ден крият безценни съкровища; като картичките и писмата от далечни приятели; като рецептите на мама. Все се надявам, че някой ще измисли една малка машинка на времето... Ама като не станах изобретател, сега разчитам на други хора :)
(в света на идеалните илюзии нищо не може да бъде доказателство за каквото и да е, уви) |
]
Re: Сърцевиене
от Gabriel на 10.02.2020 @ 11:33:42
(Профил | Изпрати бележка) | | Красиви думи за домът на сърцата... всеки дом пази в себе си възможност за завръщане... |
Re: Сърцевиене
от elsion (negesta@gmail.com) на 22.02.2020 @ 21:27:36
(Профил | Изпрати бележка) | | и възможност да застинем в безкрайно завръщане .. |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 430
ХуЛитери: 2
Всичко: 432
Онлайн сега:
