автор: ma_gi

„Ако се молиш за дъжд, трябва да си готов и за калта…“

И много кал е
след молитвите за дъжд.
А трябваше да бъде чисто.
И да стоиш до мен
поне веднъж –
когато те измислих.

И да отмият
капките дъга
остатъците глина.
Изваях Рай,
но под реброто –
празнина.
А ти стоиш без име.

На кални вади
стича се дъжда.
Почти като забрава.
Подгизнало,
сред мътната вода –
едно начало.

Калта се трупа.
И влече порой.
Дали ще ме познаеш?
А нейде,
след поредния завой,
ревнува края.

Че много кал е
след молитвите за дъжд.
А после идва зима.

Един безименен
измислен мъж…

Да ти наметна име?