автор: Deida

Накълцай си сърцето на парченца,
завързани, измъчвай ги с мачете,
докато признае си, което е
свързано със тях. Назад те дърпа,
завтъкни в гръкляна черна кърпа
подпали го после на тавана,
докато и пепел не остане.
Другите сплаши ги със прокоба
и заший ги някак си, по спомен.
Празен е на бъдещето гроба,
кухи са телата на децата му
и полюшвайки се очаквателно
липсите изместват чрез признания
(включен е сигнал по невнимание).
Докато усетиш, и е свършило
Скорост - няма правилно и сбъркано,
няма ги и тях във съответствие,
минали през второто..отверстие,
вместо да съобразяват мислите
(качествено). През нощта нечистите
лъчите не виждат..като глистите.
Кръстоска е от феникс и от прилеп,
и дните им на изток все отлитат
по-силна, пак завръща се зората -
гори другата буза на Земята.