автор: xubavka

Всеки банков офис работи с някоя куриерска служба. Обикновено куриерът е най-чаканият посетител, той трябва да донесе, или да отнесе пощата от един офис, до друг офис, или до клиент. Това е човекът, който Ви познава, който ще Ви поздрави първи, когато влезе, и ще каже два-три „лафа“, за разнообразие, особено ако е ерген, и когато с влизането му чуете:

- Хей, пак сте тук, вчера Ви оставих тук, и пак тук Ви намирам. Ама, Вие не ходите ли си до вкъщи? - атмосферата се разчупва, и сутрешното кафе е излишно. Умълчаните банкови служителки надигат глави, подсмихват се, и достойно отговарят на предизвикателството:

- Дай да видим какво ни носиш? – казва най-усмихнатата.

- Дай, все "Дай!" казвате? Само "Дай!", ми един път не казахте – „На!“

- Е, недей така де, сега ще видиш колко пратки ще получиш. Ти пари ли искаш да ти дадем? Я си признай?

- Ама, имате ли пари в банката?

- А, има си хас в банката да няма пари! Това да не ти е … ??? – смее се младата служителка.

- Сега и аз ще Ви дам, да не си мислите, че нямам. Я, виж, колко пачки нося да отчитам! Дядо Коледа много ми е задължен.

- Ама, вързал си ги с бял, плосък ластик! Как можа така да се изложиш?

- Свалих го на баба от кюлотите! – куриерът намига на младата служителка. – Я, ми дайте от Вашите ластици, банковите, та дано нещо и мен да ме прехване! Хайде де, не се стискайте?

- Ластици да искаш! Дай да броя пачките.

- Брой, и гледай да ги изкараш повече! Шегувам се, шегувам се!

- Дай си личната карта да ти видя ЕГН-то, че не ти го помня?

- Ми, по-често трябва да се работи, колежке, та да помниш!

- Намекваш ли ми нещо? Подпиши се тук! – служителката изважда от принтера бележка и сочи на куриера в графа „подпис“.

- Добре де, знам къде да се подписвам, какво все ми отбелязваш като на първолак?

- Готов си!

- Ееее…, миии…, щом съм готов… ще ми пуснеш ли, упс ... ще ме пуснеш ли? Шегувам се, грешка на езика, ти да не ми се разсърдиш сега?

- А, бой де! – смеят се всички.


Честита Коледа!