автор: ivliter

Не се опитвам
с времето да се надбягвам
защото знам,
че то ще бъде краен победител.
Привидно тиха и спокойна
водата му край мен тече,
през мен изтича
и отраженията на годините
потрепват весело, ту тъжно.
Годините чертаят знаци по челото ми,
посланията на съдбата,
а аз на времето в челото му голямо
дали ще мога, боже,
черта едничка да положа?