автор: osi4kata

Разговаряме днеска със моите дяволи.
Кротко, кротко... Седим покрай масата,
вън ухилено слънце безобидно задява
сексапилно парченце земя. И е ясно.
Разговаряме значи. Като близки роднини,
уж сме искрени,
а таим малко злъч в дълбините.
И разнищваме всичко живо поименно,
та дано някой лични неща не ни пита,
че тогава ще трябва да изсмучем от пръстите
нещо весело, нещо дяволски хубаво,
от което сърцата слушателски да се пръснат
де от творческа завист, де от топлата супа,
със която гощавам таз рогата компания -
супа пилешка, елексир за душата,
цяр за дяволски травми и рани,
с малка доза стрихнин -
за отбрани приятели.
Разговаряме, да. Пищни, зли диалози,
всеки чувства потребност да бъде изслушан,
всеки, всеки - от светец до негодник,
от велможа до крепостен.
Звънка празният супник,
а стрихнинът си действа, ние свикнахме с него,
даже - казано честно, без него не можем
и стрихниново ясно, безотказно проглеждаме
в малко мътната иначе промисъл божия.