автор: starchev

Галя развълнуван белите клавиши
сякаш са моминска, топла гръд.
Искам деликатно да им кажа,
че съм влюбен за пореден път.

Че девойка дивна ме обсеби.
Мислите по нея гонят се безкрай.
Тя, чрез музиката ми навярно,
също влюбена е в мене, май.

На клавишите им става тъжно.
Даже търсят „ла” за верен тон.
Но в тоналност се строяват бързо
и мелодия запяват във синхрон.

Чувствам ги, че много ме ревнуват.
Знаят, че ще ги оставя пак сами.
Но започват танц и пеят, плуват,
като лястовици над жита-вълни.

Не ревнувай, мое весело пиано!
Тръгвам пак след новата любов.
Ако някога при теб се върна,
ще ти бъда верен, знай, до гроб.

... Спомен-ревност бяга преди мене
и светлее в тъмно нотен прах.
Връща ме обсебващо по пътя,
който многократо извървях.