автор: ma_gi

„Останете гладни!”
Стив Джобс

Ей, поете,
къде ти е ризата?

Не, не тази –
закопчана докрай и догоре
и от лъскава чиста коприна,
а онази,
с която от свято бесило се слиза –
от пране избеляла,
разгърдена,
боса
и опазила честното име.

Ей, поете,
къде е перчемът ти?

Не, не този,
тъй прилежно и ниско подстриган,
тъй пригладен
и толкова дяволски точен,
а онзи,
плюл на тази убийствена сигурност
непокорен и буен,
несресан,
и нелепо бунтарски разрошен.

Ей, поете,
къде са ти думите?

Не, не тези,
от които се стича сервилност
и които горчат лицемерно,
коленичили,
тихи, пригодни,
а ония,
с които през робство се вика –
непослушните,
неучтивите,
неизгодните…

И – поете –
къде е сърцето ти?

Разпиля ли го в празните думи
да скимти безлюбовно,
безродно да си почива?
И от словото стори ли клетка?
То – сърцето –
безспорно е мускул –
изхабява се, зная.
Оставѝ го обаче
да плаче,
да крещи
и на гладно да пее...
Няма страшно от мускулна треска!