автор: secret_rose

Дали защото тук навява хлад
и аз съм несъзнателно далече
от топлото сърце на моя свят,
дали защото времето изтече,
източи се, изрони, изваля
по малките контури на съдбата
не знам словата как да разделя
и да намеря пътя към ръката ти.
С подрязани криле се съмва тук.
Зорницата е слаба и ранима.
Не ми остана нито зрънце звук
от нежноста и песните, любими...
И в тази правомерна пустота
залутана, аз тихо се смалявам.
Прости ми липсата на красота
и сенките, потъващи в забрава.