 |
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Отпечатък от небе по зимните ми рани" | Вход | 10 коментара (22 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Отпечатък от небе по зимните ми рани
от mariq-desislava на 10.12.2018 @ 18:16:20
(Профил | Изпрати бележка) | | Ти ме четеш с небесни очи, затова.{} |
]
Re: Отпечатък от небе по зимните ми рани
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 09.12.2018 @ 14:44:56
(Профил | Изпрати бележка) | | Мисля си - дали луната понякога се промъква на пръсти отвъд ръба и краде забрава от света на мъртвите? Мисля си - дали може да чакаш цял живот, някой да ти отвори вратата, която дори не вярваш вече, че е създадена само за теб? Мисля си - дали има нощи, в които отваряш внезапно очи, защото сънят ти е пеел ехото на името ми? Мисля си - дали може да примамя луната и на свой ред да открадна, и аз от нея, от оная забрава? Мисля си - дали моите очи ще прочетат твоето име на вратата, побеляло от скрежа на склопилите се напразно мечти? Всъщност, всичко от което имаме нужда на този свят, е една малка дървена къщичка и топъл юлски здрач, в който ти ме очакваш на прага ѝ... |
Re: Отпечатък от небе по зимните ми рани
от mariq-desislava на 09.12.2018 @ 16:05:26
(Профил | Изпрати бележка) | | И после няма да ме интересува вече слънцето, а само как твоята ръка донася светлината от тъжната къща до мен, как твоята ръка разтваря пръсти и слънцето подскача по косите ми, как твоята ръка описва кръг около шията ми и как завършва нашето околосветско пътешествие за сънища.{} |
]
Re: Отпечатък от небе по зимните ми рани
от Markoni55 на 06.12.2018 @ 12:58:43
(Профил | Изпрати бележка) | Дъхът ми заскрежен прозорец изрисува
а миглите - немирни пеперуди
разровиха преспите
и рукнаха поточета
но пролет никъде не се показа... |
Re: Отпечатък от небе по зимните ми рани
от mariq-desislava на 06.12.2018 @ 21:11:11
(Профил | Изпрати бележка) | | Снегът се стича по ръцете ни като въздъхнала пролет.{} |
]
Re: Отпечатък от небе по зимните ми рани
от mariq-desislava на 06.12.2018 @ 21:06:14
(Профил | Изпрати бележка) | | По-изящен коментар отдавна не бях чела.{} |
]
Re: Отпечатък от небе по зимните ми рани
от elsion (negesta@gmail.com) на 05.12.2018 @ 14:59:47
(Профил | Изпрати бележка) | ...ще запеят звънчетата на шапката ми
и снежните кристачета по зъзнещите ми рамене
с всяко вдишване небето ще слиза по ниско
почти до мен
по роклята ми от снежинки
;) |
Re: Отпечатък от небе по зимните ми рани
от mariq-desislava на 05.12.2018 @ 20:40:24
(Профил | Изпрати бележка) | | Зимата ще си расте доволно върху нас, дори когато вече нямаме рамене.{} |
]
Re: Отпечатък от небе по зимните ми рани
от daro на 04.12.2018 @ 12:03:01
(Профил | Изпрати бележка) | За мен си е отпечатък от сърце по зимните ти длани. :)
Знаеш ли, Деска, скоро, един сърдечен хирург разказваше как в началото на кариерата му, го е било страх да докосва човешкото сърце - притеснявал се е да не го увреди!
Забелязал съм, че при теб няма подобни притеснения(не допускам и, че преди е имало)
Вероятно от мъничка... така си се родила - с небесни длани.
Прегръщам те по небе! :)
(((О))) |
Re: Отпечатък от небе по зимните ми рани
от mariq-desislava на 04.12.2018 @ 18:40:11
(Профил | Изпрати бележка) | | Това е, защото съм апокалиптичен турист и сърцето ми е цялото в шини.{} |
]
Re: Отпечатък от небе по зимните ми рани
от daro на 05.12.2018 @ 07:56:39
(Профил | Изпрати бележка) | Ооо, Мария-Шиниъд, да не би да навлизаш в шинирания си период? :)
(няма лошо - там също има помощни средства - надявам се, че няма да се проявиш като поетичен турист) ;)
(((О))) |
]
Re: Отпечатък от небе по зимните ми рани
от mariq-desislava на 05.12.2018 @ 20:36:44
(Профил | Изпрати бележка) | | В крайна сметка сърцето е гробище, което пази спомените от живота.{} |
]
Re: Отпечатък от небе по зимните ми рани
от mariq-desislava на 28.11.2018 @ 20:52:53
(Профил | Изпрати бележка) | Единствената грешка в еволюцията е сърцето, от него идва всичко.{}
|
]
Re: Отпечатък от небе по зимните ми рани
от Angelche на 27.11.2018 @ 21:57:41
(Профил | Изпрати бележка) | Затънах в преспите ти mari-des, в снега в небесните
ти длани и съм омаяна от ароматната смола.....
Заплете ни в снежна вихрушка, но изгрей! |
Re: Отпечатък от небе по зимните ми рани
от mariq-desislava на 28.11.2018 @ 14:35:35
(Профил | Изпрати бележка) | | Пиша ти директно от една уютна снежна пряспа - затънах в снеговеи, но буквално.:) Внимавай какво пишеш, че ти се стоварва на главата.:))) |
]
Re: Отпечатък от небе по зимните ми рани
от rady на 27.11.2018 @ 16:42:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Струва си да изгрееш за някого...Може да е само за него, защото не си готова...явно! Караш ме да се лутам из ослепителните лабиринти на снежните ти градини! Прочетох с удоволствие! |
Re: Отпечатък от небе по зимните ми рани
от mariq-desislava на 27.11.2018 @ 20:18:40
(Профил | Изпрати бележка) | | Аз съм отявлен словесен терорист и ми е съвестно как измъчвам всеки, дръзнал да ме прочете.{} |
]
Re: Отпечатък от небе по зимните ми рани
от libra на 27.11.2018 @ 15:03:36
(Профил | Изпрати бележка) | тамян си требе, да гониш гяволите, шегувам се :)
сега сериозно, поезия се е получила тук
:) |
Re: Отпечатък от небе по зимните ми рани
от mariq-desislava на 27.11.2018 @ 18:12:49
(Профил | Изпрати бележка) | Седем вечери бели, ще варя черно вино, надоено от месец и от мъртви звезди, върху огън от гръм и светкавица синя - та дано преболи.:)
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 842
ХуЛитери: 2
Всичко: 844
Онлайн сега:
