автор: FluBalu

И останах без глас.
Тъй далеч изкрещях, че се скъса
красотата на думите.
Станах студено влечуго
с много дълъг език,
който знае защо е просъскал,
но за кръглите звуци от щастие
още тъгува.
От езика реших
да направя въже за бесило.
Раздвоих грозотата
преди да я вържа на възел.
И тогава изтръгнах кървящия мускул
без милост,
но последният вик
като ехо из Космоса зъзне.
И останах без глас
между всички крещящи напразно,
а кръвта ми опръска устите им –
грозно разпенени.
За какво ми е глас,
щом приема за равна омразата?
Тишината прилича на Господ.
И малко на мене.

Цвета Иванова