автор: Marta

Мама бърза да се скрие в книгите.
Мама иска всичко да забрави.
Татко как внезапно си отиде…
И сестра ми. Скоро. Рязко. Няма ги.

Мама сигурно затова е в книгите.
Може би очаква да ги срещне
в някой свят по-хубав, сигурен,
в който никой не допуска грешки.

Свят, от който никой не си тръгва.
Свят без болка, без сълзи и белези –

дето по душата не изстиват,
дето от сърцето не изчезват.

Искам да крещя, а шепна – Мамо,
чуй ме, слушай – ние сме наблизо,
още можем да предложим рамо
на което птиците да слизат.

Те са заедно в небето, с други гълъби,
с други ветрове, с дъжда, снежинките,
а снегът заобля всички ръбове
и е ангелски, и бял почти до истина.