автор: di_t

Събудих се с ужасни чувства . Яд, страх и неувереност се преплитат и не мога да проумея кое надделява . Май страхът…
Нощес не спах добре и болката в главата ми пулсираше убийствено. Не мога да спя спокойно в тази чужда къща. Искам си моето старо легло, моята стая, моят живот… А какво може да се очаква след цялата дандания…
Право в десятката на трилърите се натресох. Все си навличам неприятности ама като сега….
Влача се като мравка из чуждия хол и отивам да си направя кафе. После ровя в чуждия хладилник и грабвам един морков . Хрупам моркова и чакам да потече кафето -в чуждата чаша.
Пускам телевизора--- новините -този убили, онзи откраднал , другия ще подава оставка… аман . Нищо не ми задържа вниманието…
Другият канал -турски сапунени сериалчета, глупости….днес май всичко ме дразни. Изгасям го. Очите ми се реят навън, но скрити зад щората … Крия се тук вече месец. В чужда къща. В друг град и с непознати хора. Казаха ми -да се държа на дистанция с ченгетата и да не отварям голямата си уста.
И да проклинам голямата си уста е късно. Та тази уста ме докара до тук.
Навън , прикрити зад дебелите стволове на дърветата ме „пазят“ добрите ченгета. Другата стая е окупирана още от един полицай. Уж трябва да ме следи и пази, а похъркването му се чува дори и тук. Хърка -като резачка в дъскорезница-мисля си аз и това дори ме развеселява. Казват ми ,че тук съм защитена… но какво значи защита?
Ченгетата…Дали не трябва да се пазя и от ченгетата? Във филмите понякога ченгетата са най – корумпирани . Ще те продадат и за едно евро дето се вика…
Не се знае докога ще кисна тук, не се знае кога ще го хванат, не се знае нищо…пълна мъгла. Ще го хванат ли този- Лошият???
Изпивам кафето на екс и ровя нещо пак в хладилника. Трябва нещо да се яде , май от нерви бърникам тук и там… Малко водка ? Да се натупуркам като казак? Май е много рано и идеята не е добра. Но водката те отпуска и като се замъглиш ,страхът става по -малък…
Нервите ми са опънати като въжета, свива ми се стомахът от страх. Още изплуват пред очите ми картината ,на които станах свидетел…
Подкарала съм колата и бързам за клиниката, където работя от две години като медицинска сестра. Смяната ми е от 19 ч и знам ,че няма да е лесно . Въпреки това радиото е набримчено на макс, слушам Мадона, клатя с глава в такт и си мисля ,че светът е прекрасен… Ето - лятото е в разгара си, след две седмици излизам в почивка, хотела в Майорка ме чака , вълни, коктейли, фиеста, слънце, сърф ….. Какво му трябва на трийсетгодишно момиче ? Малко слънце, хубав мъж , емоции… бронзов тен. Само да ги изкарам тези две седмици - в интензивното е малък ад почти през цялата смяна. Тананикам си в такт и си барабаня по волана…
В клиниката ме грабват задачите още от вратата, на този - слагай бързо система, на оня - венозна , другия закарай на скенера и ………..уффф . Вечерта наближава бързо.
Капнала съм от умора и се промъквам в тоалетната да си измия лицето . В една от кабинките , които са в дъното се чува един вик, заглъхващ в хленчене… и хлъцване. Нещо замря.
Обръщам се изненадана и виждам ,че от кабинката се процежда кръв, много кръв, като от спукана артерия….Нали учихме за вените, аортата и капилярите… А срещу мен - един мъж ,висок, с ехидна усмивка … Гледа ме с идиотската си усмивка и клати глава…
и докато направи крачка към мен -аз вече търча като хала навън…
Тичам по коридора ,както когата бях на маратона в девети клас… вземам на две на три стъпалата и се спускам навън. Бягам ,както никога не съм бягала през живота си …. Не поглеждам назад. Въобще нямам време да свърна поглед и да видя дали онзи тип ме гони…
Навън е тъмно. Много тъмно.
Пред клиниката портиера дреме почти заспал. Изфучавам покрай него и очите ми бързо се стрелкат настрани към паркинга.
До паркинга има високи храсти и аз като подплашен заек се мушкам в тях. Сърцето ми препуска! Ще изскочи от адреналин! Гледам да мълча. Затъкнала съм с юмрук устата си, за да не се чува учестеното ми дишане….Зъбите ми тракат, треперя цялата… Видях го! Видях го! Какво ще стане сега? Ще ме подгони и ще ми се стъжни живота…Този не беше наред с главата май , очите му изцъклени, гледа лошо… Психотат! Да заколи някой в клиниката!
Оглеждам се и мисля- да звъня ли на 112? Или вече са вдигнали врява и все някой е видял?
Стегни се Ана! Мълчи! Дръж си езикът зад зъбите ! Другото ми аз - се обажда в главата и ми дава кураж…
Гледам, но никой не се показва навън в нощта… Линейките са подредени и чинно си стоят на плаца… Къде ли се потули онзи лудият? Дали не е минал през задния изход? Потънал е в сенките на нощта …

Сега страхът пак се обажда в мен. Гледам , но не виждам нищо. Затворена съм . Пазят ме. Дадох описание на Лошият. Дали ще го спипат? Художникът полицай го нарисува. Заклал е колежката, главна сестра на отделението… Разпитват, но нищо още не казват….защо? Луд свят!
Лудостта е навсякъде… Лошият -дали се е родил лош или после е станал убиец? Мисля и не откривам отговори все още…
А ченгето продължава зверски да хърка . Чувам го и ме хваща още повече яд. Той чака да му мине дежурството и да си хване пътят.
А какво става с моя път? Майорка – забравих я, забравих отпуската, мечтите ми се спукаха като сапунен балон. А животът ми? До кога ще се крия като мечка в хралупата? Млада съм, но страхлива…
На нашите в село им казах, че отивам в чужбина -ще работя три месеца. Мисля си-за три месеца трябва да го хванат онзи убиец. Давам им срок - три месеца да се размърдат и да си заслужат заплатите…Не да казват-как не става… Иска ми се да кажат-как ще стане…
И се чудя дали правилно постъпих? Защо се забърках? Ако не го намерят, ако вече е духнал зад граница или се спотайва някъде?
Параноята ме тресе… Не ми помагат и успокоителни… Ослушвам се дори и в банята… Едно тънко гласче се обажда в главата ми и се мъчи да ме развесели- О, Ана… май доста криминалета си изгледала до сега…стегни се момиче! Не винаги става както в романите на Агата Кристи.
И пак се вглеждам в ченгетата… Дали са честни? Има ли чест в този свят вече? Трябва винаги да съм нащрек ! Пази си гърба ………и от защитниците и от Лошия ! Трябва да съм предпазлива и хитра.
Умът ми препуска , вече съм малко по -добре… водката помага… кроя нови планове за бъдещето … Изпитанието ще свърши…
Трябва да имам смелост! Още някой ден….
Пак ще бъдеш нахаканото момиче от онази клиника…
Кураж , Ана ! Кураж срещу убиеца…