автор: osi4kata

Снежанка остаря и се превърна
във копие на мащехата злобна.
Натъпка си с подплънки бюста първо,
след това изпъна бръчки и подобно
на всички застарели психопатки -
изду капризно горната си джука,
с което предизвика най-съзнателно
във кралството витрините да се пропукат.
Снежанка нищо друго не научи,
разчиташе на хубостта предимно,
но както всички и на нея и се случи
така,
че хубостта премина.
И нищо, че не купи огледалце -
вълшебник, който мазно да я мами,
и без това доволно я влудяват
харесваните млади дворни дами.
А кралят, принцът бивш, се е вторачил
във тъпото си кралство и нехае
за нея, тя усеща, но не плаче,
отдавна не, защото знае. Знае,
че може да го обвини, да го паряса
и да му грабне като стой та гледай
трон и корона, и по долни гащи
да го захвърли нейде из бордеите.
С джуджетата отдавна е "на вие",
теорията им, че ѝ ценят душата,
като балон се спука. Те се крият
от нея чак във дън гората.
Ловецът най-загазил е от всички,
в съда е утре,
тя го съди,
че я третирал нявга неприлично, -
спасил я, но си искал "гъди-гъди".
Единствен конят бял не е засегнат
от пълните обрати на живота,
през четирите копита му е как изглежда
кралицата. Той зоби кротко
и пийва чиста изворна водица.
Понякога е безопасно и е доходно
да игнорираш всякакви кралици.