Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: vesapo
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13944

Онлайн са:
Анонимни: 433
ХуЛитери: 2
Всичко: 435

Онлайн сега:
:: rajsun
:: Heel

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2021 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифта Няма да съм никога Месия
раздел: Поезия
автор: Samanda

Нали няма да ме намразиш?
Никога?!
Ама никога?!
Нали всеки път ще прощаваш
всяка щуротия моя?
Примерно,
сутрин в три без пет
да те будя
с целувка - милувка.
Да рисувам по челото ти
с устни топли,
кадифени
хвърчила безчет
и да политаме
в синините с теб със тях ?

Нали няма да ме отпъдиш
от сърцето си никога?
Ама никога?!
Нали само ти ще броиш
луничките по гърба ми
до полуда?
Нали само ти
с брадата си неокосена
ще рисуваш теменужки и рози
по раменете ми крехки,
призрачни?
Нали никога не ще спиш
и сънуваш,
обърнат с гръб към мене?

Някога,
някога сбъдне ли се мечта,
Магията защо ли отлита?
Птица не заключваш в клетка,
знам,
но аз искам да ме заключиш
в душата своя – свободата е там!

Прощавам се с крилете си
без колебание – грам.
А дали ще намеря там Рая?
О, не!
Да горя от обич в Ада,
маѝ това ми е съдба и мисия.
Но не съм била
и няма да бъда никога,
ама никога няма да съм Месия.

Оставам си жена – тук и сега.
Простосмъртна и грешна.
Но... няма да има нужда Бог
да опрощава греховете ми,
ако ти хвърлиш оня ключ
във водите на Атлантика.

Samanda


Публикувано от viatarna на 25.11.2018 @ 10:30:27 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Samanda

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

27.11.2021 год. / 16:11:38 часа

добави твой текст
" Няма да съм никога Месия" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Няма да съм никога Месия
от Angelche на 25.11.2018 @ 10:34:45
(Профил | Изпрати бележка)
Любовта е началото и края.......