автор: LeoBedrosian

... понякога забравям, че съм мъж
и плача си беззвучно в самотата
на тих, неспирал от години дъжд
със който ний оплождаме тревата.

Понякога във мигове на слабост
прости ми, но забравям твойта младост
и колко нежна е красивата ти власт
над егото на мъжката ми страст.

Понякога бих искал, хей така
та те позная в твойта добрина,
да сгуша тяло в тебе, да поплача...
Да кажа, мамо и да тръгна в здрача.