автор: alisa

Една кошница круши. От тази, кривата.
Грозде, от лозето на баира.
През есента се раждат щастливите.
Лъжат, че през есента се умира.
Есенно е...Почти равноденствие.
Равномислие и равноапостолство.
Останалото е просто следствие.
Сърцата болят. Не костите.
Знам и други есенни приказки.
Не ги измислям. Предсказвам ги.
Едни такива учудено - чисти,
дето в кръвта ти лазват.
Паяче кърпи последната риза...
Дълго съм прела коприва.
Нещо е. Ангели сигурно слизат.
И... сигурно съм щастлива.