Ще мине ерата на отиграните усмивки,
на гръмките плакати и на снобите,
на задължителните мозъчни промивки,
на силикона, фалша и на дрогата.
Ще мине времето на лъскавата глупост,
изопната на слънце като задник...
На живите, разхождащи се трупове,
натъпкани с хормони, ала празни.
Ще мине, както чумата отмина
(отнесла жертвите си без да ги подбира).
Но засега единствено във виното
понякога душата си намирам.
2013