ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 758
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 758
 |    Обяздване на небесни сънища И рече шерпа:
- Никога не съм страдал.
Аз съм еретикът на всички неверия.
Смъртта ли – тя е мансарда в небето,
животът е труден само за обяснение.
Миналото отдавна е муза на страстите,
а ти все така струиш като пламък в мен, любима,
научи ме на страдание, моля те, научи ме
и ме върни обратно в Покхара,
езеро мое, с устни от сандалово дърво
и лотосови пръсти.
Как да пристъпя в небето без твоята бамбукова прегръдка –
немилостиво трептяща като птица, замаяна от есента?
Вече не си спомням на кой хималайски връх
разкопчах сърцето ти,
но беше тихо,
толкова тихо – до голо,
до мрак,
до безразсъдство.
Летяхме един в друг
и се отдалечавахме все повече от земята -
единствено преспите след нас уморено крачеха.
Ти не извика дори,
а просто си отдъхна,
че най-после целуна миглите на слънцето.
После…
После вече нямаше за кого да пропадам нагоре
и сега чакам да свърши смъртта,
така както свършва живота.
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Обяздване на небесни сънища" | Вход | 13 коментара (33 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Обяздване на небесни сънища
от mariq-desislava на 10.12.2018 @ 18:23:33
(Профил | Изпрати бележка) | | Това просто е тукдам - много дълбочинна медитация между живота и смъртта, която се надявам някога да сполети и мен.{} |
]
Re: Обяздване на небесни сънища
от kameja на 31.10.2018 @ 16:33:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Високо на върха си застанала и си погледнала толкова надалеч и нагоре. Небесно откровение. |
Re: Обяздване на небесни сънища
от mariq-desislava на 31.10.2018 @ 18:41:50
(Профил | Изпрати бележка) | | Няма как горделиво да залича духа - който може да приеме това, нека приеме.{} |
]
Re: Обяздване на небесни сънища
от kameja на 31.10.2018 @ 18:53:02
(Профил | Изпрати бележка) | -Никой не е напълно свободен, преди да премине отвъд - изрече сянката на лешояда, докато целуваше върха на планината.
Това се появи в ума ми като ехо след прочита на твоето "Обяздване на небесни сънища". |
]
Re: Обяздване на небесни сънища
от mariq-desislava на 31.10.2018 @ 19:09:45
(Профил | Изпрати бележка) | | С освобождаването от физическото тяло нищо не свършва, а всъщност всичко започва - твоята асоциация е точно в целта.{} |
]
Re: Обяздване на небесни сънища
от Bockpece на 30.10.2018 @ 18:03:23
(Профил | Изпрати бележка) | И рече шерпа:
Миналото отдавна е муза на страстите,
а ти все така струиш като пламък в мен, любима,
научи ме на страдание, моля те, научи ме
и ме върни обратно в Покхара,
езеро мое, с устни от сандалово дърво
и лотосови пръсти.
Аз съм еретикът на всички неверия:
Как да пристъпя в небето без твоята бамбукова прегръдка –
немилостиво трептяща като птица, замаяна от есента?
Вече не си спомням на кой хималайски връх
разкопчах сърцето ти,
но беше тихо,
толкова тихо – до голо,
до мрак,
до безразсъдство.
Летяхме един в друг
и се отдалечавахме все повече от земята -
единствено преспите след нас уморено крачеха.
Смъртта ли – тя е мансарда в небето,
животът е труден само за обяснение:
Ти не извика дори,
а просто си отдъхна,
че най-после целуна миглите на слънцето.
После…
После вече нямаше за кого да пропадам нагоре
и сега чакам да свърши смъртта,
така както свършва живота.
|
Re: Обяздване на небесни сънища
от mariq-desislava на 30.10.2018 @ 18:29:31
(Профил | Изпрати бележка) | | Така звучи брилянтно, наистина, а не изнасилено.:) |
]
Re: Обяздване на небесни сънища
от mariq-desislava на 30.10.2018 @ 07:30:23
(Профил | Изпрати бележка) | | Като безсмъртна несвършваща същност.{} |
]
Re: Обяздване на небесни сънища
от libra на 29.10.2018 @ 19:40:55
(Профил | Изпрати бележка) | сандалово дърво, лотосови пръсти и бамбука някак си не ми се връзват с хималайските върхове и шерпа, това разбира се си е само мое усещане, докато чета :) а то нали е сън, и то не какъв да е ами небесен та сигурно всичко е възможно :) и тук май се шегувам :))))
сега сериозно-прочетох по-долу че това което си написала е започнало като коментар или отговор на коментар към Анг и тази част ми хареса, но останалото което си добавила ми стои като напластено и чуждо, искам да кажа не се преливат думите за да стане едно цяло, като парченца отделни несвързани части е, но то пък може и това да е и идеята
поздрав :)
|
Re: Обяздване на небесни сънища
от mariq-desislava на 29.10.2018 @ 20:25:37
(Профил | Изпрати бележка) | | Много ясно, че всичко ще е неугледно и пришито, щом е написано от човек, който не може да пише изначално.:))) |
]
Re: Обяздване на небесни сънища
от libra на 29.10.2018 @ 20:56:03
(Профил | Изпрати бележка) | ти можеш да пишеш и то добре, изграден поет си вече или винаги си била, ако не можеше да пишеш изобщо не бих ти написала коментар, вервай ми точно аз не мога да правя комплименти и каквото казвам от сърцето ми идва :)
но така го усетих тоз стих, така го коментирах, може би защото съм шерп, може би защото ми е познато страданието, знам ли..
пиши, пясъчен слънчоглед такъв, не спирай да пишеш, талантът си е талант..
|
]
Re: Обяздване на небесни сънища
от mariq-desislava на 30.10.2018 @ 07:08:13
(Профил | Изпрати бележка) | Времето свърши,
мой слънчогледе, пясъчен.
Всички нюанси на камъка
носят покой.
Няма страдание.
Дюните ни сънуват.
Светът е любов.
Времето свърши.
И горе, и долу.
Сега сме незалязващи слънца.
Разцепена светлина
струи между теб/мен.
Не се чуди – случваме се,
защото светът е любов.
Светът е сбъдната любов.
В оазиса на погледа ти.
Ох, едва ли ще напиша някога нещо подобно, вече съм закоравял циник.:) Но си струва да опитам, заради теб.{} |
]
RE: Обяздване на небесни сънища
от Markoni55 на 28.10.2018 @ 18:54:57
(Профил | Изпрати бележка) | | Тихо се изнизва на пръсти... |
RE: Обяздване на небесни сънища
от mariq-desislava на 28.10.2018 @ 19:28:00
(Профил | Изпрати бележка) | | Като вятър с перушина.{} |
]
Re: Обяздване на небесни сънища
от rady на 28.10.2018 @ 16:33:18
(Профил | Изпрати бележка) | | От вчера го чета и искам да ти кажа нещо умно, но каквото и да ти кажа, ще бъде земно и мрачно, а не искам да те приземявам...Язди си, небесно дете и не позволявай на реалността да обязди сънищата ти! |
Re: Обяздване на небесни сънища
от mariq-desislava на 28.10.2018 @ 19:24:12
(Профил | Изпрати бележка) | | Живея в свой собствен измислен свят, за да се съхраня, не бих могла да оцелея иначе в тази реалност, която обитаваме всички.{} |
]
Re: Обяздване на небесни сънища
от Angelche на 28.10.2018 @ 13:18:37
(Профил | Изпрати бележка) | Пренесе ме през тънката черта, през невидимия хоризонт
на един красив сън! И някъде там е времето на тишина,
времето на мълчаливите мечтатели с красива душа,
понесли се над реалното! И може би ти си от тях:)))) |
Re: Обяздване на небесни сънища
от mariq-desislava на 28.10.2018 @ 15:03:06
(Профил | Изпрати бележка) | | Просто се опитвам да детронирам царството на отчаянието си и да съборя империята на гневовете и беса си и може би в дънцето ще се чуе последният вик на една любов, покорила Вселената.:) |
]
Re: Обяздване на небесни сънища
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 28.10.2018 @ 02:24:21
(Профил | Изпрати бележка) | Е, завърши го. Стихото, не живота (хихи - последния ти ред), аз му бях замислил един мариелски отговор, но ме хвана, точно когато срекмето на бездумността ме оплете и извлече на каменистия и глухоням бряг. Витаеха ми думи за орли, кръв държаща ноктите и взорът остри... Но после ти отлетя и сянката ти, остана рана вкопана в рязко прекъснатите ми, закъснели сутрешни сънища. Ония, в които събуждането е най-болезнено и сгромолясващо се.
Сега, единственото, което громоли сред прочита ти е това:
https://www.youtube.com/watch?v=De355Mnm-zo
Мога да слушам камъните, мога да се моля с боси крака в росата, но отдавна не търся причината, поради която слънцето на усмивката ти, не идва на прозореца ми... |
Re: Обяздване на небесни сънища
от mariq-desislava на 28.10.2018 @ 09:19:21
(Профил | Изпрати бележка) | Ти каза, че е недописваемо и аз така смятах до онзи ден - все ми се струваше, че ще има менторски уклон в стил ню ейдж, но, за радост не се получи това.:)
Нали знаеш, че те обичам, другото няма значение.{} |
]
Re: Обяздване на небесни сънища
от elsion (negesta@gmail.com) на 27.10.2018 @ 10:21:04
(Профил | Изпрати бележка) | | "животът е труден само за обяснение" :)))))) |
Re: Обяздване на небесни сънища
от mariq-desislava на 27.10.2018 @ 10:34:51
(Профил | Изпрати бележка) | | Не ми се смей на (х)индуистко-будистката микстура.:) Седнах вчера сутринта в 7ч. и от мен се изля това пороище, като се има предвид, че началото му отдавна ми се мотаеше из чутурката и аз, като прилежен бенефициент, трябваше да му спретна строително-ремонтна дейност.:))) |
]
Re: Обяздване на небесни сънища
от elsion (negesta@gmail.com) на 27.10.2018 @ 10:50:07
(Профил | Изпрати бележка) | а, не се смея,
хиля се ...просветлено :)
(даде ми добър старт за деня твоят stream of consciousness, в по-розов нюанс на обичайното ми сиво ;) |
]
Re: Обяздване на небесни сънища
от elsion (negesta@gmail.com) на 27.10.2018 @ 10:50:07
(Профил | Изпрати бележка) | а, не се смея,
хиля се ...просветлено :)
(даде ми добър старт за деня твоят stream of consciousness, в по-розов нюанс на обичайното ми сиво ;) |
]
Re: Обяздване на небесни сънища
от mariq-desislava на 27.10.2018 @ 10:55:08
(Профил | Изпрати бележка) | Точно това беше целта - да излезеш от зоната си на комфорт и да се насвяткаш енергизирано със словесните ми полусенки.:)
Винаги съм искала да живея в Непал или пък в Тибет - все ми се струва, че спокойствието, което тук ми убягва, въпреки че го диря съвсем умишлено и добронамерено, там ще ме завладее на мига или пък просто ще се пренастроя на друга умствена честота.{} |
]
RE: Обяздване на небесни сънища
от nironi (nironi@mail.bg) на 26.10.2018 @ 17:56:26
(Профил | Изпрати бележка) | | Високо е, въздухът тук е разреден, омайва, кислородните бутилки на думите свършват, а думите - шерпи - се връщат в ниското, Слънцето затваря миглите си, твоите са бели, не чакаш нищо, чакат те другите примигвания ;) |
RE: Обяздване на небесни сънища
от mariq-desislava на 26.10.2018 @ 19:25:32
(Профил | Изпрати бележка) | | Защото стиховете слизат на земята и от метафори земята става книга.:) |
]
Re: Обяздване на небесни сънища
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 26.10.2018 @ 16:20:51
(Профил | Изпрати бележка) | Изпих до дъно светлосенките
на хималайската ти притча.
Но надали ще стигна до върха...
Открих, че мразя си преценките,
но все пак не отричам -
чета ли те - пресеква ми дъха!
;-))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
|
Re: Обяздване на небесни сънища
от mariq-desislava на 26.10.2018 @ 19:28:31
(Профил | Изпрати бележка) | | Не мога да го кажа така поезийно, респектиращи човеко.{} |
]
Re: Обяздване на небесни сънища
от daro на 26.10.2018 @ 11:16:33
(Профил | Изпрати бележка) | Виж сега, какво сънувам:
Поседнал съм на една висока скала (някъде там, при орловите гнезда) и си представям живота, смъртта и онова нещо/нищо като три въздушни сфери, които се реят над земята и чертаят своите стратегии. В долината лъкатуши реката на забравата,
потривайки се в бреговете на минало и настояще. В този миг съм - ни жив, ни умрял...
без бъдеще.
Де да беше сън, ама не е!
Това е описание на един мой акварел, който озаглавих "Въздушен билярд".
А това, че в този момент пиша, е благодарение на теб - стихотворението ти, в което пропаднах нагоре!
Благодар...
(((О))) |
Re: Обяздване на небесни сънища
от mariq-desislava на 26.10.2018 @ 21:03:15
(Профил | Изпрати бележка) | Ау, тръпки ме побиха, сънували сме едно и също, но всъщност текстовете си ги пиша основно насън.:) Знам, че си ми близка душичка, затова сега аз ще ти предизвикам тръпчок с признанието, че този текст е започнат преди осем години като коментар към друг:
Re: Шифърът на АНДИ - 2
от mariq-desislava на 09.01.2010 @ 19:26:31
(Профил | Изпрати бележка)
ето така, това се получи и разбира се, няма нищо общо с темата на твоя текст:)
и рече шерпа:
никога не съм страдал
аз съм еретикът на
всички неверия
смъртта ли - тя е мансарда
в небето,
животът е труден само
за обяснение
миналото отдавна е муза
на страстите
а ти все така шуртиш
като пламък във мен
научи ме на страдание
:))) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
