автор: Gabriel

Бъди като времето,
Върви и не гледай назад,
Върви и не гледай освен
Да промиеш самородни усмивки
От утаеното минало
Бъди като времето
Без да броиш
Крачки, овце и небесни тела
Поглеждай навсякъде

Устни горят
От неизброеното,
До лъка опънати, на скулите

Сърцето е стрела;
Животът - полет
А Ти си крилатият
Дъх на небето

Бъди като времето,
Не като часовника
Стрелките малки и големи
Брънки на вериги,
На клетки решетките
Не са от бог, а от ръцете
Които крият лица от слънцето

Бъди неравноделност,
На мигването ритъма
Свободна в своите си тактове
И чуй как мисълта е струна,
А не въжето на харпуна

Искра бъди и все така
Гори отдадена и силна
Отвъд езици и очи
Деления, които си стопила...