автор: elsion

Като самотника,
който присяда на моята пейка
и пали цигара,
като камъче в обувката,
което убива по цял ден,
(и напомня)
като песъчинка в окото
(напомня...)
като прескачане на сърцето
(че нещо безмерно пропускам)
като кристален сервиз
(се изплъзва под пръстите)
като прискрипване,
(неуловимото)
като пулсиращо главоболие
отдясно,
(което...)
отвсякъде
(което иска)
като изкривяващ се кръгозор пред потъващ илюминатор
(...иска да разговаряме)
като препъване по стълби
(да разговаряме, разговаряме...)
като обръщане на нокът,
като гневни думи на събуждане
(когато искам да мълчим)
като разминаване
(да мълчим)
като стих
(да мълчим, да мълчим...)
като нас

е символично съществуването.

*
Когато протяга за миг ръката си,
прозират през клетките му
пукнатините на света,
фините драскотини на безкрая.