автор: CheGuevara

Непоносима е
болката
когато триеш телефонни номера
на тези които си обичал
и вече ги няма

Няма ги

огромната празнина
засяда в гърлото

Нищо вече не е същото

Лавина от изречени думи
откраднати празници
ласки
и обещания
гасят слънцето
заключват птичите трели

бучи морето самотно
и солта му слепи
очите ми

и горчи виното
по Задушница

Няма ги
и ги има

сядат на късната ми маса
по-живи от всякога
запечатани
в моето минало
настояще

и в бъдещето
когато ще сме заедно
завинаги


Ружа Велчева