автор: mariposasenelalma

Боже...тая тъга...
От къде се е взела?
Аз не съм я поканила.
Тя не ми е другар.
Може би е от филма,
в който момичето
рони сълзи горчиви
за своя любим.
Или е от книгата,
която разказва
за майка,загубила
своя син във война?
Или от печалния
звън на китарата,
на която самотно
приглася нощта...
Аз не знам
от къде е дошла,
но край мене
на масата сяда,
поглед вперила
в чашата с водка
и кубчета лед.
И протяга ръка,
мисля, да ме погали...
А тя чашата грабва
и пие.до дъно.
На екс!
Ставам.
Трябва да я отпратя!
Тя... пиянски залита,
притиска се в мен...
Какво да я правя?!
Душа е... проклетата...
Разстилам леглото.
Ясно!
Тая нощ ще остане
при мен...