автор: Shadowknight

Аз мислех да започна деня
С целомъдрена целувка по челото ти,
Чай ухаен да приготвя,
Филийки да ти прегоря,
Любима моя...

...Ала когато се събудих,
И видях косата ти,
Толкова буйна, като вълна,
Разпиляна на възглавницата до мен,
С усмивка на устни,
Нежна, топла...

...Когато твойто тяло аз усетих,
До моето,
Свила се до мен,
Като момиче малко,
Доверчиво,
Заспало до приятел,
Който познава, и
На чието сърце се доверява...

В миг забравих,
Какво си бях обещал,
Сърцето ми поиска веднага
Устните ми с целувки тялото ти да обсипят,
Ръцете ми - да те прегърнат,
И... тъй и стана.

...И ето че,
Отново бързаме,
За работа,
За делника...
Ала... в очите ни - пламъчета,
И топлина - в душите ни.

Това сме ние.
Не ще се променим.
А... нужно ли е?
Може би само...
Ericsson'ът по-рано ще звъни.



[2004-Dec-22 @ 12:10 p.m.]