автор: anaangelova

Разкъсвам се, на части се разкъсвам. Пилея есенни надежди, вярвам в чудесата.Разкривам отново света и сякаш станал е по-приказен и по-живописен.Дълбая по кората на дърветата. Живителната им мощ вече не е тайна.
Късам себе си, част по част и чертая обръчи от страст. Онази първичната.Пламенна и дива. И тук съм, и не съм, Пепеляшка с рокля от мечти.
Губя се в непознати коридори и удрям егото в нощта. Част от мрака, а в него къде съм аз?
Ридая в шепи, танцувам с вятъра, набирам сили за обичта.
И разголена като отворена книга прекрачвам прага на позволеното.
Устните ми са огнени бездни от незадоволени амбиции.
Повярвах в прераждането. Душата има ли име?
И с какво да я докосна?
Сред есенните багри танцувам валс. Природата ми ръкопляска и смея се от сърце.
Рицари, ДонКихотовци,обладават тялото ми.И влюбена, и щастлива съм- чувството изпепелява сетивата ми.
Дворец и маски- карнавал, очи и устни- разголени като самодиви.
Пореден екот, а с него идва и забравата.
Непознати хоризонти, ставам част от вятъра.
И спокойно ми е,някак леко- птица ли съм в града?
Празни надежди, после тромави въздишки, ме преследват, раздира тишината простотата на чувствата.
Летя и падам, прегръщам и отдавам се... - нека бъда песен!