автор: FluBalu

Пристъпих в тихата обител,
от меки сенки залюляна,
защото всичко съм опитал,
но никъде не съм останал.

Сред нея бродя като никой,
без памет дните ми се сливат
и ако някой ме повика,
ще срежа тишината:
– Жив съм!

И друго няма да му кажа,
обяздил ехото ще литна
към тази необятна жажда,
която нийде не заситих.

Цвета Иванова