автор: nironi

Препива вечерта с деня,
но залезът не й се дава.
Звездите тихичко барабанят –
коя е падаща решават.

- Добре - отмахвам със ръка –
Залязвам, к’во пък толкоз.
Не може все да съм на златната река,
че ще ме пипне някоя светлинна болест.

Отпиват ме да си вървя,
да мога утре пак да съм сияйно кратък,
доброто с лошото да разтърва
и после да ги срещна - непознати.