автор: daro

Въз-действащо е –
за едно творение, така ми каза.
Хайде да се гмурна и аз
в дълбокото на таз лагуна-дума:
Въз-можно е,
но е повече прозрачно –
свободата на ръката ни прескача
отвъд пределите на поста.

А сега и себе си да питам:
Ти, какво създаде с твойте сродства –
раздаде ли душата си
с раненото крило на птица?
Едва ли...
Това го знаеше преди –
защо ти трябваше тогава
на врата си да затягаш примка!

Да искаш – и да не успяваш,
да можеш – и да не посягаш...
това надхвърля всяка тежест –
по две на килограм от поносимост.

И виждаш, още колко много път ни чака,
при все човешката пътека.