автор: Angelche

Знам, че не трябва да спирам
но все се препъвам,
живота е труден, как да избирам
…дори не знам колко струва.
Един по един
си развързвам възлите
на спомени вплели се
дълбоко в душата
от тях като птичка измръзвам
и скреж пречупва крилата.
Изхарчих си чувствата!
До последно!
Сега съм просяк на обич,
сега съм човек без сянка,
най- бедна
или сянка пред Портите боса.
Какво ли знача за Бога?
Ще прости ли той греховете?
Във Ада за Рая се моля,
и все се лутам сред сенките.
Ще платя цената на живота
а тя е скъпа, вече знам
побира се във две очи,
в една въздишка,
побира се във топла длан
в разперени крила на птичка.
Ще бъда там
ще бъда сянка
ще чакам
пред Портата на сенките…