Той...
Пред сватбата карахме месеца меден –
разюздано – sex, без фалшиви преструвки!
И – бяхме на „max”, все едно е последен –
без дрехи... и с дрехи... и даже с обувки...
И беше ни Времето строго-морално,
и бяхме забързани – бавно и сладко...
И бяхме невинни – до чисто-кристално,
и бяхме щастливи, макар и за кратко...
Кога завидя ни човешката злоба?
Защо прокълна ни съдба завистлива?
Не бе битието ни вече „по джоба”;
не бе участта ни невинно-щастлива...
Живеем в кутийка за прелетни птички;
тя шета из къщи, аз нося парички;
в неделя – разходка със старата бричка...
Живеем нормално – съвсем като всички!
Тя...
Подлъга ме с ласки; подлъга ме с думи –
отдадох се... Даже мечтаех за още...
Сега осъзнавам – от страсти безумни
най-дълго се страда в безсънните нощи!
До мене, дълбоко заспал... И бълнува!
Ръката посяга потта да избърше.
Коя ли е другата, дето сънува?
Кога ли тегȯбата моя ще свърши?
Живеем в кутийка за прелетни птички;
аз шетам из къщи, той носи парички;
в неделя – разходка със старата бричка...
Живеем нормално – съвсем като всички!
Бой..Боев, 2018