автор: Angelche

Изморени чадъри
прибрали мокри криле
тъмни сенки, срещу вятъра онемели
до есенно тъжно море.
Пясъкът охка от дъжд непослушен
и тъгува за морския бриз,
плажът е пуст, до болка ненужен
вълните пенливи- каприз.
От вятър луната в червено догаря
зад облаци скрита,
факла в нощта е, пламти и изгаря
очаква студа да изпита.
На кораби- призраци чупят се мачтите
и тежка е мократа есен,
за лято пей ми щурче, за мечтите
стопли ме със слънчева песен.