автор: kameja

Минавам през поляната на лятото,
което се разсейва като облак,
с любов и благодарност
за щедрите му дарове
и с прошка и приемане
на всяка земна загуба.
Добре познавам сивата тъга,
пределите, готови да я подслонят.
Съвсем наблизо гълъб прелетя
и ме докосна светлото крило.