автор: plami_6

Красива приказка със жар
разказва старият чинар.

Насрещен път. Лисича диря.
Денят крещи, обезумял.
Щурец безмълвна песен свири –
в бездушна обич занемял.

Той знае всъщност, че умира.
Червени макове пламтят.
Милее слънцето. И спира
на този път, от страст трептящ.

Притихнал, вятърът провира
в земята жадна поглед син.
Извечни облаци бродира
върху небесния пчелин.