автор: antoan1antoan

Тя е Фея, Фея - Фея!
Приказно на глас копнее.
Думите й като сладък мед,
в женствени любовни измерения.

Не е от този свят това явление.
Не е, и не и не и НЕ!
Дълбоки и вълшебни
нощни вдъхновения.

Говори тихо тя - но завладява ме.
Икона топла е - и падам на колене.
Добре дошла в света на неузрелите.
Богиньо. Ах как рисуваш
свойте меки бели нежности.

Летя сред сънища - светулки разноцветни.
И нося се по лунните пътеки.
А ти запей любовната си песен.
Не спирай, неуморно пак повтаряй ни -
че всички сме наистина Човеци...
Дори и крехко-сътворени,
подобие на пеперуди еднодневки.