автор: daro

Впи устни в гърло на бутилка.
Години във несрета пи и пя –
на две ракии
издигаше глада да доминира.
Сега, полегнали сами – той и тя
връз халището на родопската поляна,
заслуша се в напевната гора:

(Каквото срещна – завладя,
което не успя – посече.
Това, което в огън те разпали,
замества после въздуха ти с пепел.)

Натрупа бор и мъх в огнището,
а кремъкът искра му даде.
И дълго-дълго гледаше във нищото
животът си как тлее и догаря.
Запази тайната в дървото огънят,
разпръсна вятърът праха му.

Съчувствам на човека устрема му
с пращящи стави да се движи,
но той така и не разбра –
какво е
да се утолява от роса на биле.