автор: vesan

Nulli tacuisse nocet, nocet Esse locutum!**

Изящна като мокра слуз и
забавна като фиш от тото,
защо, кажи о, моя Музо
пак рими шепнеш ми в ухото?

А помня, как да не мълчиме
те молех с плачещи очи.
Кога ли бе това, кажи ми?
О не, за Бога, замълчи!

И скучен като стар игумен,
и заядлив като монах
съм днес, а колко остроумен
преди да те намеря бях.

Изящни монолози шумно
край мен танцуваха в ефира...
Защо ли бях така безумен
от тебе помощ да подиря?!

Словата ми като елмази
блестяха... като звезден прах...
Сега са тор и гнусно лази
охранен бръмбър върху тях.

Сега не спираш да говориш...
Нашепваш рими в тишината...
Но все едно, че спускаш щори
и само мрак ми е в главата.

И ако някаква награда
от теб очаквам, то това е
май само тялото ти младо...
И, моля те, млъкни накрая!

* - Мълчание
** - Никому не е навредило мълчанието, навредило е хлевоустието!