автор: Kanegan

На един вечерен залезен пейзаж,
чер жребец пасеше времето...
Гривата му вятъра разпръсваше
над нестинарска огнена стихия,
чиито въглени догаряха в страдание.
По облаците скачаше снагата
на вечерта обрулена по хълмовете.
Атрацитените клони на дърветата,
към небето взор отправили се молеха.
Сивите оловни силуети,
на облаците в незакърпени ризи,
тропосваха дълбоко тишината...
На язовира покоя се събуди,
понесъл на кобилица
недоузряла вечер...
В която жабешкия танц,
с балетна стъпка рисуваше
невидимо адажио на свечеряване...