автор: misteriavechna

Прекарах водата през огъня,
три пъти я изпарих,
хляб черен замесих,
погача не нагласих.
Трапезата празна пустее,
гозби десет затрих,
писма недописани
на вятъра подарих.
Гълъби пощенски кацаха
и тръгваха празни на път,
с трохи от горчивото ядене,
ги храних, дълго да прелетят.
Коне, цяло стадо препускащи,
не доведоха никой със тях,
ехо от копитата тропащи
се носи още по ъглите.
Котката ближе прозорците,
къпе стъкла замъглени от взиране
и разлайва пазачите,
изгладнели от чакане.
Тишината вглъбява се в гънките
на околоочен кунтур,
вдълбава и прорязва по скулите
пътеки с тъга.