Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 566
ХуЛитери: 5
Всичко: 571

Онлайн сега:
:: nickyqouo
:: rosy88
:: LeoBedrosian
:: LioCasablanca
:: pastirka

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаУкротителката на безкрая
раздел: Поезия
автор: mariq-desislava

Сумрачният градинар на живота ми си отива,
отива си с последното нощно листо,
с розовите очи на утрото.
Не е достатъчно да се събудя,
за да повярвам във безкрая.

Руините на дъха ми знаят,
че съм тук и ме няма –
нито богове в мен оцеляха,
още по-малко пък демони –
да посеят стихотворното си семе.

Белезите ми са единствено от доброта
и крещят, че до смърт само това ми остава.


Публикувано от Administrator на 12.08.2018 @ 11:34:08 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   mariq-desislava

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

Стрелката
автор: nickyqouo
316 четения | оценка няма

показвания 3704
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Укротителката на безкрая" | Вход | 8 коментара (21 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Укротителката на безкрая
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 16.08.2018 @ 20:05:17
(Профил | Изпрати бележка)
Де да можех да те разбера (т,е. - декодирам) от първо четене...
Необузданата фантазия на метафорите, при тебе е граничеща с налудничавост!

Е, след като се намърморих - ще си призная: СТРАШНО МИ ХАРЕСВА!!!

Фен на твоя *луд за вързване* стих,

Бой..Боев

;-))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))


Re: Укротителката на безкрая
от mariq-desislava на 16.08.2018 @ 21:22:26
(Профил | Изпрати бележка)
Де да можех и аз да се разбера.:) Колкото и невероятно да звучи на мен ми изглежда логично написаното, но не бива да се забравя, че по предметът "логика" в училище имах слаб (2).:)))

]


Re: Укротителката на безкрая
от Markoni55 на 16.08.2018 @ 18:50:53
(Профил | Изпрати бележка)
Ама си рисувала....Ум за ти зайде!


Re: Укротителката на безкрая
от mariq-desislava на 16.08.2018 @ 19:56:43
(Профил | Изпрати бележка)
Това е така, защото ума ми е в съвсем минимални количества.:)

]


Re: Укротителката на безкрая
от zebaitel на 16.08.2018 @ 08:23:51
(Профил | Изпрати бележка)
Белези от доброта! Какво по -хубаво и непригодно, казва в мен романтикът и се радва!!!

Здравей, Царствено дете!


Re: Укротителката на безкрая
от mariq-desislava на 16.08.2018 @ 09:58:44
(Профил | Изпрати бележка)
На този свят все още предстоим, така че непригодността вероятно е лечима, но не и за мен.:)

]


Re: Укротителката на безкрая
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 13.08.2018 @ 22:58:07
(Профил | Изпрати бележка)
След всеки един сумрачен градинар идва катраненият жътвар и прибира невзрачната реколта... Доброто е просто одърпан/опърпан смокинов лист, който несполучливо се опитва да прикрие бездънното ни зло... А ако ти си от рядката порода на истински добрите хора... ами още по-тъжно за теб. Защото независимо от таралежовата дистанцираща заплашителност на външния си вид, чемширите са невинни и крехки. Но това е живота - някой трябва да вирее на гробища.

Последните ми два реда са самоцитат, но понеже така и така, този ми коментар е прекалено нечитаем, реших да ги поставя и тях, да засиля усещането за мизантропиен (не мизантропичен, а мизантропиен!) хаос и вселенско неразбиране...


Re: Укротителката на безкрая
от mariq-desislava на 14.08.2018 @ 09:14:58
(Профил | Изпрати бележка)
Как така ще е нечитаем - прочетох го около трийсетина пъти и даже всичко му разбрах.:)
Дворът ми е претъпкан с чемшири - цели десет, като единият е толкова огромен, че вече го докарва на дърво дори. Бабата, която е живяла някога тук, много ги е обичала (поне така са ми разказвали), аз обаче не мога да ги понасям. Рязах ги, опитвах се да ги изкоренявам - е, няма и няма, появяват се отново с неумолимо търпение. Явно са решили да ме заобикалят още приживе, но това е извън моята сфера на компетентност.{}

]


Re: Укротителката на безкрая
от rady на 13.08.2018 @ 15:13:37
(Профил | Изпрати бележка)
Не искам да те питам какво е искал да каже авторът...но ще те попитам - лошо ли е да носиш белези от доброта? Ще си интерпретирам както си искам, да знаеш! :)))


Re: Укротителката на безкрая
от mariq-desislava на 13.08.2018 @ 17:28:13
(Профил | Изпрати бележка)
Ох, знаех си, че пак не съм се справила.:) Когато бях малка изкарвах летата основно навън, а когато се приберях - четях ли, четях, помня, че у нас постоянно се въргаляха купчини книги навсякъде, и до днес спазвам този почин.:))) Майка ми не ми купуваше играчки, а книги, защото просто само това исках. Казваше, че само като видя книга и ми светват очите. Един ден приятелка ми подари "Бъди добър до смърт" на унгарския писател Жигмонд Мориц - уникално разреваваща книга, толкова много съм я чела, че в един момент я знаех наизуст. Попитаха главният герой там: "Или искаш да научиш човека на нещо друго?- Само на едно: бъди добър, бъди добър, бъди добър до смърт.“ Оттогава възприех тази мисъл като смисъл на живота си.
Но, няма какво да се лъжем - този свят няма нужда от добрина или пък от безнадеждна романтика.{}

]


Re: Укротителката на безкрая
от rady на 13.08.2018 @ 21:48:16
(Профил | Изпрати бележка)
По подобен начин протече и моето детство. само дето не ми купуваха книги, защото имаше дефицит и поради това вечно киснех в библиотеката. Изчетох всичко що трябваше и не трябваше и да - опитвах се да подражавам на "добрите хора", да върша добри дела, да помагам и т.н. Така и свикнах, но се радвам, че съм такава - защото съм по-голяма от теб мога да ти кажа нещо. Белезите от доброта са хубаво нещо... Осветяват те...Самата доброта е хубав, рядък и ценен дар! Не съжалявай, повтаряй го на детето си и така...до края на света!:)))

]


Re: Укротителката на безкрая
от mariq-desislava на 14.08.2018 @ 08:31:29
(Профил | Изпрати бележка)
Как безочливо си приличаме, чак не е истина.:)

]


Re: Укротителката на безкрая
от elsion (negesta@gmail.com) на 13.08.2018 @ 10:40:52
(Профил | Изпрати бележка)
всяка сутрин дочувам
празните му стъпки сред лехите,
липсващия му дъх
алеите на душата потъват в мрак
и няма светлина, няма,
само плачеща доброта


Re: Укротителката на безкрая
от mariq-desislava на 13.08.2018 @ 17:41:23
(Профил | Изпрати бележка)
По принцип човек пише стихове по две причини - първата е, че е абсолютно сам, а втората отдавна го е погубила. А аз дори не пиша, защото отдавна ме няма, тук обитава само някаква бледа моя сянка.{}

]


RE: Укротителката на безкрая
от Angelche на 12.08.2018 @ 15:04:44
(Профил | Изпрати бележка)
Безкраят се побира в сърцето! А твоето е пълно с доброта!
Поздрав търсещо момиче, ти си пазителката на безкрая:))))


RE: Укротителката на безкрая
от mariq-desislava на 12.08.2018 @ 16:18:38
(Профил | Изпрати бележка)
До следващото многоточие от рани.:)

]


Re: Укротителката на безкрая
от libra на 24.08.2018 @ 00:38:38
(Профил | Изпрати бележка)
напомни ми за един мой градинар от един мой стар стих, дето лирическата ми го молеше да разруши вселенската и орисия и за един стих на съмбоди дето се шегувахме в коментари за градинари
белези от доброта..хм, аз защо досега не съм се замисляла моите белези от какво са..за едни съм добра, за други не съм..и така си върви живота :)

поздрав, укротителке на безкрайни величини :)


Re: Укротителката на безкрая
от mariq-desislava на 24.08.2018 @ 08:52:18
(Профил | Изпрати бележка)
Помниш ли:
"Познанието се дава
и няма логика
и си сам
и не си
и обичаш всичко
и всички
и си чист
и изпълнен
и съществуваш
в любов
защото хората са
едно недокоснато добро":)

]


Re: Укротителката на безкрая
от libra на 24.08.2018 @ 16:21:38
(Профил | Изпрати бележка)
леле, ама това аз съм го писала :) бях го забравила честно, толкова отдавна беше, а аз от години живея в изолация, научих се да мълча, да говоря без думи, забравила съм как се общува с хора, изгубих много хора докато намеря себе си никой не ми остана, но пък други неща научих, мерси че ми го припомни този текст..а хората... някои от тях уви цял живот си остават недокоснато добро, други добри се раждат и си остават добри до края, изобщо свят шарен и ние там някъде за малко в него :)
мерси :)

]


Re: Укротителката на безкрая
от libra на 24.08.2018 @ 16:35:49
(Профил | Изпрати бележка)
хм, чак се учудвам понякога, как четеш и помниш стих написан някога от една неизвестна и нищо не означаваща за поетичния небосклон осеян с известни поети и поетки, либра :)

]


Re: Укротителката на безкрая
от mariq-desislava на 25.08.2018 @ 09:11:03
(Профил | Изпрати бележка)
Критериите ми са други, Либре, затова, чета по много от всичко (словесен лакомник съм:). А неглижираните обичайно хора са ми много любими, защото и аз съм от тази порода.{}

]