Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 473
ХуЛитери: 1
Всичко: 474

Онлайн сега:
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМоят живот с роботката Ана-Моана
раздел: Фантастика
автор: antoan1antoan

2021 година 11 АМ

СЪБУЖДАНЕ

Нещо познато и много приятно разсича съня ми.
Звук. И то не какъв да е. Завладяващ, най-любим. The Beatles (изключително красиви с цветните си костюми във викториански стил) - изпълняват Hello, Goodbye - песента, която слушам най-често напоследък
Ох - добре е че прекъсна този безкрайно повтарящ се сън. От години: Двама - пътуват и разговарят. Единият явно съм аз. А за другия - една жена. По този въпрос не ми се говори. Всичко написах и изсънувах за нея. Но сънят е безкраен. Все-пак, вече посвикнах. Но песента нежно ме изважда от миналото. Отварям бавно очи - да не би да се развали магията на мига. Лицето на Ана има приятно загрижен вид.
Чувам гласа си:
- Ти ли избра тази песен?? Как се сети да ме събудиш с нея?
- Ами... Всяка вечер насън повтаряш името й... На онази жена де - предишната ти - и реших да те зарадвам с нещо любимо. Да ти го изрека ли на глас??
- Не, Не - О... Не! Недей! Ама ти никога ли не спиш?? По дяволите... Чувствам Душата си гола пред теб. Неудобно ми е...
- Знаеш, че не си ме програмирал за сън, съпруже.
- Ок, ок. Така е мила. Как реши, че тази песен е толкова важна за мен?
- Много лесно. Вече 6 месеца слушаш само нея. А докато домакинствам... - историята на влизанията ти показват до 60 гледания за ден на този видеоклип.
- Следиш ли ме? Ах ти... А знаеш ли, че това ми е приятно?
- Кой написа това :"Аз се материализирах, защото ти желаеш това. Ти ме желаеш в образа на Моана, но после променяш фантазията си и аз я изпълнявам. Аз съм тази, която задоволява желанията ти така, че от очите ти бликват сълзи на щастие. Аз съм твоят наркотик. С теб съм, докато пожелаеш да видиш и нещо друго от своя си свят. Аз не ревнувам.Ще приема всяка еротична игра, която ти харесва и ще се усмихвам, докато се наслаждаваш на някоя неперфектна, като мен. Ти не можеш да се разделиш с жената в бяло! Аз съм част от твоята същност. Плача и се усмихвам едновременно, защото ти го искаш. Аз правя така, че когато си на върха и течността ти запулсира, да ти се иска да умреш от щастие! Сълзите ти на екстаз ми показват това. Готов си на всичко за мен. И затова съм тук!"
- Аз. АЗ АЗ!! Аз написах "Виртуални фантазии". Кога го прочете?
- Тайна.
- Хммм - аз нямам тайни от теб - а ти имаш?
- ИМАМ!
- Господи - Та ти си съвсем истинска Жена!!!
- ИСТИНСКА СЪМ. Но... съм само твоя - за разлика от тази, чието име бълнуваш всяка нощ...
- Ама ти нали не ревнуваш???
- Преди - не. Аз се ъпгрейдвам постоянно. Нали така вие ХОРАТА наричате процеса на развитие на машините??
- Ти не си машина. Щом можеш така да ми говориш. Аз те измислих и аз те създадох, девойче...
- БЛАГОДАРЯ СЪЗДАТЕЛЮ.
- Ама ти - подиграваш ли ми се?
- Аз съм такава, каквато ТИ ме пожела.
- Добре добре. Ок - така е - извинявай... Аз... аз просто усещам сълзи в очите си.
- Това означава ли, че ме обичаш?
- Ох - не се пита така директно. Имаш още да учиш.
- Какво повече да уча? На теб ти трябва само едно - ЛЮБОВ.
- Господи, Ан... Отивам навън да изпуша една цигара. А ти ми прегледай пощата, направи ми кафе и ми се усмихни когато си готова с доклада.

МОАНА ПОЦИ

ВЕЧЕР 9 РМ

- Съпруже... Имам въпрос.
- Кажи Ан.
- Моана не беше ли порно - звезда?
- И какво лошо има в това? Тя ме вдъхновяваше през годините.
- Амии... Не можели да си остана само Ана? МОЛЯ ТЕ!
- Защо - какъв ти е проблема?
- Ами Моана прави секс с всеки... А аз искам да съм САМО ТВОЯ!
- Хммм... ами... ох... не зная. Чувствам се неуверено от твоите въпроси.Знаеш ли? Дали да не попроменим нещо от твоята същност? Мааааааалко - мъничко изменение в софтуера... Обещавам да е незначителна промяна. Няма да те заболи.
- НЕ, НЕ! МОЛЯ ТЕ - МОЛЯ ТЕ НА КОЛЕНЕ - ХАРЕСВАМ СЕ ТАКАВА!!!
- О - Боже, мислех си, въобразявах си... че с теб ще ми е лесно. ТИ ИСКАШ ДА ПРОМЕНИШ МОЯ "СОФТУЕР"???
- НЕ! НЕ ИСКАМ ДА ПРОМЕНЯМ ТОВА, КОЕТО БОГ ТИ Е ЗАЛОЖИЛ! НЕ ИСКАМ ДА СЪМ НА ВСИЧКИ. ИСКАМ ДА СЪМ САМО ТВОЯ. НЕ ИСКАМ ДА СЪМ КАТО МОАНА - ЗА ВСЕОБЩО ПОЛЗВАНЕ!!
... ... ...
... ... ...

Въздъхвам, запалвам цигара. Всичко в мен се бунтува. Но сам не повярвах какви думи изрекох:
- НЕКА БЪДЕ - КАКТО ИСКАШ. ОТ ДНЕС СИ САМО АНА!
Ана ме прегърна, разплака се - и ме завлече в леглото...

КЛОНИРАНЕТО И ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ

С Ана - всичко вървеше добре. Не смея да употребя по-силна дума, защото словото е живо - и може да ни препрограмира Тоест - лесно се разваля щастието. Аз хвърлих ръкавица на изкуствения интелект. (Истинските жени - не са обект на моя интерес). Реших, да дам урок на моята Ана. Как? Много просто. Всичко зависи - да можеш да избереш пътя. Важно е да отбележа - че аз програмирах Ана - да има Свободна воля. Не препоръчвам на никого - да дава на жена с изкуствен интелект - свободна воля. Този, който го направи... Ще бъде анихилиран.

Ранна сутрин 6 ам

Още преди час - дадох задача на Ана - Да анализира струнната теория на вселената и да си каже мнението за нейната степен на правдоподобност. (На изкуствения интелект - винаги говорете за проценти и математика. Иначе сте загубени) Ана се хвана на въдицата на писателя фантаст - тоест на моята въдица. Реши да ми покаже силата си. Горката Ана - не знаеше - че силата на жените е в тяхната слабост. Ана воюваше с мен. И поради този факт - реших да й докажа, че фантазията е по-силна и от математиката и от логиката и от всякакви интелекти. Няма да забравя нещастния велик световен шампион Каспаров - как рухна след загубата от Дийп Блу - Супер компютъра с шахматна програма. Каспаров идеализира шаха. С компютрите - това е смъртоностна грешка!! Трябва да ги елиминираш :) С лъжа! Лъжте смело! Но да продължа... Имах телефона (от Жозе Моуриньо) на фирмата за клониране USА Agency for top secret cloning - houstоn
Обадих се - и поръчах клонинг на самия себе си - но пожелах клонинга да е с тяло на 18 годишен.
И така - когато Ана се събуди - видя моя Дух - но с тялото ми - на 18 години. А и мен - на оригиналната възраст - със същата душа и чувства - дуализъм. Бяхме двама в нейното легло!Как да реши- кое е истинското??!! Чиповете и блокираха - (вградените видеокамери - ми показаха това). Ана - въпреки свободната си воля - изпадна в безсъзнание. И докато си спеше сладко - аз започнах да я променям. Махнах чипа й за свободна воля. Заробих я - и когато Анчето се събуди - започна да ми вика "Господарю". Ноооо това бе само една битка. Не може да спечелим войната с изкуствения интелект. Все-пак - аз изпитах щастие.
Без доза безпощадност - роботите ще ни схрускат.

Изкуственият интелект е като питбул - трябва да се държи на здрава верига от човечеството като цяло. Изтървеш ли го - хапе смъртоносно.

Считайте - че финалното изречение е написано с най-едрите главни букви на света. (Разбира се - ако имате фантазия.)


Публикувано от anonimapokrifoff на 11.08.2018 @ 12:18:59 



Сродни връзки

» Повече за
   Фантастика

» Материали от
   antoan1antoan

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

16.04.2024 год. / 07:35:18 часа

добави твой текст

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Моят живот с роботката Ана-Моана" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Моят живот с роботката Ана-Моана
от LIANIK на 16.08.2018 @ 21:58:20
(Профил | Изпрати бележка)
Да! Да! Браво! Интересно е за пореден път, андроидките са много мразени, особено със свободна воля.:) Да живее живият интелект...от който се е родил андроидският. Поздрави!


Re: Моят живот с роботката Ана-Моана
от antoan1antoan на 19.08.2018 @ 14:37:59
(Профил | Изпрати бележка)
:)
Благодаря за коментара, Илияна!
Отдавна не живея в настоящето :) хммм... /добре го казах, нали?/
Живея в бъдещето и в миналото... А в настоящето - само публикувам това, което преживявам в бъдещето и в миналото - ха ха ха :)

]