автор: traveller

Не търсете след мен нито тъжно, ни страшно.
След дъждовната пролет на безсънни лалета
някой друг ще остане - все тъй вкопчен във вашето.
Обосял от невидимо - и обут от отнето.

Не търсете по стъпките свои свещи запалени,
всеки сам се промъква из смълчаните мисли
и намира света. И - от него забравен,
в друг, невиждан свой свят, необятно увисва.

Не кършете ръце, нито клоните цъфнали.
Научете се някак своя път да обичате.
Научете, че Бог не създава възкръснали,
а вървящи. И стигнали някак мечтите си.

Оголете се - Господ само голи приема.
Протегнете ръце, коленичили в пясъка.
Не разбрахте ли - няма объркано време.
Има грешни души и въздишки… понякога.