автор: Hulia

Утро е, Детето Бог обра звездите
с лъчезарна усмивка, запрати ги
в по-високите Небеса, грабна шепа птици,
пръсна ги из ширинето и зачака.
Изначалният спектакъл на изгрева
не беше започнал и те се скъсваха
да огласят простора по ангелски ноти
дирижирани от незнайно войнство композитори,
и нищо не бе в състояние да ги спре.
Дрипавите завеси на облаците над планината
любовно се повдигаха за да сторят място на
безкрайната бебешко розова пелена
на младенеца Слънце, ликуващ над
неописуемите профили на върховете.
Детето Слънце се поклони на Детето Бог,
докато Луната всеотдайно се разпадаше в нозете Му,
а едно Земно дете изстреля стрела към скала и бликна вода...