автор: ivliter

В тревата
охлювът нанякъде пълзи –
къде отива сам не знае
чрез порива на своите инстинкти.
Добро ли зло ли го очаква
в зелената безбрежност на тревата –
единствено съдбата знае да гадае
по драснатото от следата.
И като него аз пълзя
на дните си в тревата избуяла,
на времето в зеленото море
без ориентир, към цел неясна,
подтикван сляпо от съдбата.