автор: hristam

посвещавам това стихотворение на едно момиче с красива душа, което твори поезия, въпреки, че е обездвижено от тежка парализа. Публикувам и линк към нейната страница във фейсбук с молба да разгледате и който има възможност, да помогне, защото й предстои сериозна операция:

https://www.facebook.com/groups/1813007058812282/

Подари ми ръце - като две лъкатушни пътеки,
по които, загърната в нежност към теб да се връщам.
И от ручей по-чиста, от сън на глухарче по-лека,
с бели мисли и с бели ръце този свят да прегръщам.

Подари ми небе - със дъга и усмихнато слънце
и със обич, която на детска рисунка прилича.
Да покълне надежда във мен като житено зрънце,
че и аз като теб сред тревите безсънни ще тичам.

Подари ми живот - като стих, който сутрин се буди
с аромата на медено лято и топла погача,
да се сбъдна и аз, като дълго очаквано чудо
и от щастие, заедно с летния дъжд да заплача...